„Какъв ще станеш, когато пораснеш?“ – това сигурно е любимият въпрос на всеки възрастен към малко дете. А замисляли ли сте се, че за успеха на днешните деца в техните утрешни професии, ще са нужни навици, умения и компетенции, различни от тези, с които вие сте постигнали своя успех?
Според допитване до ръководителите на отделите „Човешки ресурси“ в 500 от най-големите световни компании най-търсените качества на пазара на труда към 2020 година ще бъдат: умение и желание за самоусъвършенстване, поставяне на цели и планиране на време, работа в екип, ефективна комуникация, в това число и в мултикултурна среда, критично и креативно мислене. Ще се търсят още лидерски качества, висока мотивация, увереност в себе си, любознателност, инициативност, упоритост. И това съвсем не е пълният списък на soft skills – меките умения, наричани още „уменията на XXI век“.
Въпросът как да развиваме тези качества у децата си няма лесен отговор, но едно е сигурно – всички водещи специалисти твърдят, че далеч не става дума само за вродени способности. Напротив – те могат да бъдат усвоявани и възпитавани и ще им служат цял живот, не само в работния им свят. Колкото по-рано се започне, толкова по-добре.
Ясно е, че децата ви ще получат първите си уроци у дома, само не забравяйте за личния си пример. Както казват англичаните: „Не е нужно да възпитавате децата, те така или иначе ще приличат на вас – възпитавайте себе си“. Тук могат да ви помогнат три опорни точки, важна част за развитието на почти всички личностни умения.
Приобщавайте децата към вашите занимания: домакински, професионални или любими за свободното ви време, провокирайте интереса им към нови неща, играйте заедно. Така работите за любознателност, инициативност, креативност.
Обсъждайте различни теми, ситуации, хора, събития. Това развива навици за изслушване, изразяване на мнение, ефективна комуникация, критично мислене. Дайте свобода на децата си да спорят с вас – помага за умението да се отстояват идеи и позиции, да се търсят алтернативи, да се разрешават конфликти.
Мотивирайте ги в общи усиля за конкретна цел, полезна за всички у дома. Акцентът тук е върху поставяне на цел и планиране на време, върху добрия резултат от работата в екип, коректността, отговорността за своя дял от работата, оценяването на подкрепата и добрия съвет.
Училището, разбира се, е широко поле за развитие на всички тези ценни умения и компетенции. За съжаление обаче точно на този терен се случват и най-големите противоречия. Послушанието и конформизма са поощрявани далеч повече от собственото мнение и инициативата. Критичното мислене и нестандартното решение не се ценят така, както старателното преразказване на урока. Теоретичните знания не вървят ръка за ръка с практическия опит. Изявата на силните качества и увереността в собствените сили попадат под ударите на уравниловката. Желанието да се учи цял живот се убива с внушението, че оценката е по-важна от грешката, която носи опит и ново познание.
Днешните деца искат да погледнат на всеки въпрос от много различни гледни точки – това е нещото, което ги зарежда и мотивира. В живота няма един верен отговор – има път за търсене на решения.